ПРЕВОДАЧКАТА ЗОЯ ДЮБОА ПРЕД ВЕСТНИК МАРИЦА
СМЯТАЛИ МЕРСИЯ МАК ДЕРМОТТ ЗА БЪЛГАРСКА ШПИОНКА
https://www.marica.bg/kultura/prevodachkata-zoq-dyuboa-smqtali-mersiq-makdermot-za-balgarska-shpionka
- 10:00, 12.05.2024
- 10:23, 12.05.2024
- 995
- 1
- В „Имало едно време в България“ англичанката описва времето от Втората световна война до падането на Берлинската стена
- Учебникът й по българската история за периода 1392-1885 година днес се учи в Щатите, а не е преведен на български език
- Влюбила се в България по време на една младежка бригада през 1948 г. на язовир „Копринка“
- Книгата за Яне Сандански стана бестселър във Франция
Зоя Дюбоа е родена в София. Завършила е столичното 138-о ЕСПУ. 17-годишна заминава за Франция с родителите си, където завършва Сорбоната. 10 години учи италиански език в Италианския културен център, където я наричат „читателката“, защото не вдигала глава от книгите. Така се утвърждава като преводач. Превежда на български мемоарите на Мерсия Макдермот - „Имало едно време в България“. Една от най-известните книги, преведени от нея на френски, е биографичната творба на Мерсия Макдермот за Яне Сандански „За свобода и съвършенство“, която става бестселър във Франция. А самата Зоя е потомка на Яне Сандански. След кончината на българо-френския философ и историк Цветан Тодоров тя е единственият български участник в дружеството на франкофонските преводачи в Париж - ATLF.
Зоя Дюбоа представи в Тракийския културен дом в Пловдив книгата си „По пътищата на историята - от Лютеция до Фанагория“, в която участие има и Мерсия Макдермот.
- Откога датира познанството Ви с Мерсия Макдермот и с какво я впечатлихте, за да станете нейна преводачка?
- С Мерсия Макдермот се запознах през 2016 г. Тогава успях да се свържа с нея, а поводът да я потърся бе мое проучване за наши национални герои. Тогава тя ме покани в дома си, на брега на Ла Манша. Държа да подчертая, че Мерсия не беше в старчески дом, както съобщиха преди кончината й някои медии.
В къщата й прекарахме един следобед и разбира се, говорихме главно за България, тъй като, както знаем, тя прекарва част от живота си у нас. Не зная с какво съм я впечатлила, но срещата беше много приятна и за двете. Тя се вълнуваше изключително много за любимия си герой, който за мое учудване не бе Васил Левски, а Яне Сандански. Левски също е обичала много, но по друг начин. И по принцип е ходила по стъпките на всички български герои, от които се е впечатлила и за които е писала след това.
В нейния хол на почетно място стоеше огромен портрет на Яне Сандански. По време на срещата ни тя изяви желание аз да преведа биографичната <210> книга за Яне на френски език. За нея това беше цял празник, защото се сбъдваше една нейна мечта.
А относно мемоарите й, които по-късно преведох под името „Имало едно време в България“, тогава тя ми каза: „Виж, това не е биография на герой, но ако мислиш, че ще е интересно за българските читатели, преведи!“. Оттам тръгна и разговорът ни за другите проекти и докато бе жива, поддържахме контакти по имейл и телефон.
- Все пак какво Ви мотивира да преведете мемоарите на британската историчка и какво Ви впечатли най-много от тях?
- За мен тази творба е нещо като биография на страната ни за една определена епоха - след Втората световна война до падането на Берлинската стена, написана през погледа и с перото на Мерсия Макдермот. Това, което най-много ме впечатли, е, че тя казва само хубави неща за България, въпреки че има хора, които я наричат шпионка и каква ли не още, когато е писала книгите си, е било така.
Между другото, е била третирана и като българска шпионка. Това не й е попречило да пише биографични творби за нашите революционери и да предава фактите в тях точно, без да се поддава на външни влияния, понякога и с риск за живота си.
- А вие с какво ще запомните Мерсия Макдермот, която е наричана „по българка от българите“?
- Ще я запомня с много неща. Знаем, че това е личност, която направи много за България. Тръпки ме побиват, когато се сетя, че тя се извинява на България на международно ниво за нанесените й щети от Великобритания.
За това са доста показателни и книгите, които написва - за да доведе до знанието на англичани, както и на англоговорящите си читатели всичко, което трябва да знаят за България.
Любопитно е, че учебникът по обща история, който написва за България, описвайки периода 1392-1885 година, днес се учи в Щатите и не е преведен на български език. Затова трябва да си дадем сметка докъде стигат делата на този велик историк и човек, а те са безценни.
- А попитахте ли я как се е родила любовта й към България?
- Мерсия Макдермот се влюбва в България по време на една младежка бригада през 1948 г. на язовир „Копринка“, тогава "Георги Димитров". Тя е впечатлена от отношението на българските студенти, с които се запознава тогава, както и с природните забележителности на страната ни. Оттогава и жаждата й да изучава корените на българите и въобще всичко, свързано с нас, доказателство за което са нейните творби.
След бригадата се връща във Великобритания и започва да търси източници, за да научи повече за България, но не намира. Тогава се нагърбва с херкулесовски труд, за да запълни тази празнота.
- Говори се, че въпреки това тя не е била достатъчно оценена в България, за което била огорчена. Имате ли такива впечатления?
- Действително, в последните години се е чувствала позабравена. Това е споделяла с някои свои посетители от наша страна, но на мен лично не ми е казала. Иначе до последно пишеше статии и изпращаше за някои български списания.
- Представихте в Пловдив книгата си „По пътищата на историята - от Лютеция до Фанагория“, на която сте посочили „с участието на Мерсия Макдермот“. В случая какъв е нейният принос?
- Тази книга се базира на нейни задълбочени проучвания върху живота на някогашните племена, населявали земите ни - прабългари, траки, славяни. Затова името на Мерсия неслучайно стои като съавтор.
А и аз открих интересни връзки между Франция и България. Например родство между френския крал Луи I и Александър Велики, с когото са били братовчеди и на практика са си поделяли Европа едно време. А за кратко Римската империя е управлявана от един тракийски представител - Максимилиан Първи Трак.
С Мерсия имахме проект за издаване и на други творби, за което водехме редовна кореспонденция. Тя ми беше дала материали и насоки, но за съжаление, вече не е между живите. Това е втора моя книга на български език и ако трябва да съм честна, колкото и нескромно да звучи, моето име е по-известно във Франция, отколкото в България.
Първата моя книга на български език беше за Яне Сандански през 2022 г. След това излезе преводът ми на спомените на Мерсия Макдермот за България в два тома.
- А защо и Вие посвещавате книга на Яне Сандански?
- Вдъхнових се, превеждайки книгата на Мерсия Макдермот за него на френски език. Започнах и аз да търся сведения и се оказа, че имам родствена връзка с големия революционер Яне Сандански. Като дете бях чувала, но не знаех за себе си, както се казва, от кои съм. Започнах да правя родословно дърво и установих връзка с този герой по майчина линия. Беше доста трудно, защото липсваха документи в архивите, добре че бяха по-възрастни роднини, които пазеха родовата памет. В негова чест и на негово име кръстих издателството си във Франция - "Царот на Пирина", както е бил известен Яне Сандански.
- Французите проявяват ли интерес към подобни четива?
- Французите са много любопитни на исторически теми, което е благоприятно за нас, а книгата за Яне Сандански пожъна голям успех. В края на тази година ще участвам с книгата за него в един престижен френски литературен салон.
- Какво замисляте да пишете?
- Предстои ми да пиша продължение на „По пътищата на историята - от Лютеция до Фанагория“, защото Мерсия ми е оставила много материали. Тя ще е под друго заглавие, а акцент в нея ще са традициите на траките и прабългарите. Освен това трябва да направя превод и на други нейни творби, които не са представяни у нас. Тя е планувала историята на България в две части, като втората не е успяла да напише, но първата, за която казах, че се изучава в Америка, вече превеждам. Следващата година има 110 -годишнина от гибелта на Сандански, за което също се подготвям. А през септември отново ще бъда в Пловдив, на Европейските литературни дни.
- Историята на България, написана от Мерсия Макдермот, по-различна ли е от историята, която се изучава в България?
- Да, има известна разлика, но нека да не издавам тайни, иначе няма да е интересно. Все пак тази история е за времето на османското робство и мога да кажа, че има моменти, които не са се учили по време на тоталитарния режим в България.
